Притча за Любовта
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
ТВОЕТО ПРАВО НА ИЗБОР
Толтекска книга на мъдростта
Не се страхувай да изразиш мечтите си. Знай кой си и какво искаш. Свободен си да променяш живота си - това е твоят живот, не животът на другите.
*Не съди. Прощавай. Освободи се от предишната си критичност. Откажи се от необходимостта да си винаги прав, пръв, на върха. Никой не е виновен. Уважавай себе си. Уважавай другите.
* Обичаш страданието си, защото ти е познато и ти дава усещане за сигурност. Опознай любовта, направи нов избор. Само любовта може да те доведе до състояние на блаженство. От теб зависи колко дълго ще останеш в блаженството.
* Можеш да казваш ДА и НЕ винаги, когато ти решиш.
* Любовта се излъчва отвсякъде, стига да й позволиш. Любовта е във всичко наоколо. Тя е състояние на блаженство. Ти имаш рождено право на щастие. И на страдание. Кое избираш?
* Забрави всичко, което си научил досега. Постави ново начало. Животът ти е твое творение. Ти избираш дали да страдаш или да си щастлив. Ако замениш избора "Искам да страдам" с "Искам да съм щастлив", ти всъщност избираш да обичаш.
* Не се страхувай, че ще загубиш нещо. И без това нищо не ти принадлежи.
* Не се страхувай да обичаш и да бъдеш обичан.
* Светът е красиво място. Животът може да бъде много лесен, ако се ръководи от любовта. Нищо не ти пречи да обичаш непрекъснато. Изборът е твой. Ако нямаш причина - обичай заради самата любов, защото това те прави щастлив и блажен. Любовта винаги носи само щастие. Тя променя представите ни за всичко.
* Може би не си в състояние да избягаш от съдбата си, но единствено в твоите ръце е да страдаш или да си щастлив със своята съдба.
* Живей, без да се страхуваш от присъди. Промени поведението си, не се води от това, как ще те приемат другите. Ти не си отговорен за мнението на другите. Откажи се да контролираш другите и те ще загубят контрола си над теб.
* Учи се от мъдрите. Те са такива, каквито са. Те действат с това, което имат, и правят това, което могат.
* Учи се от нещата. Те са такива, каквито са. Не прави неща, за които не си създаден. Мъдрият знае границите на възможностите си; глупакът - не.
Да се усъвършенстваш, значи да се променяш.
Да си съвършен, значи да се променяш често."
Уинстън Чърчил
Да си съвършен, значи да се променяш често."
Уинстън Чърчил
ЛЮБОВ
Любовта е основата на живота, за това от нея зависи всичко. И ако искаме да бъдем щастливи трябва да я поставим именно в основата на живота си, тогава може би ще срещнем... любовта? Хората като се женят очакват един друг да се направят щастливи, но за да стане това, човек трябва да открие Божественото в себе си, както и Божественото в своя ближен. В противен случай изневярата, рутината, досадата, нещастната любов, са неизбежни... Човек може да бъде щастлив, когато държи в ума си мисълта за Господа, който е създал всичко. Да мисли , че щастието му може да дойде от друг човек подобен на него , това е невъзможно. Ако любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. Казваш ли само на думи на някого че го обичаш , ти го залъгваш. А за да се проникне от любовта, човек трябва дa отправи ума, сърцето и душата си към Бога на Любовта - възвишенния свят на хармония -, за да може да гради хармонични отношения с човека до себе си. Ако не проумеем , че любовта е самата "тъкан" на живота, а не е вземане или даване на любов някому, то никога няма да бъдем щастливи в любовта! В истинската любов няма положеителни и отрицателни черти, тя е силата, която покорява всичко, което не е в хармония. В любовта няма никакви смени и промени, тя е самото щастие, защото там не може да се говори за приятно и неприятно чувство. Затова щастието в любовта не зависи от хората или нещата, а доколко любовта, която започва с любов към Бога е проникнала в нашата душа. Едва тогава можем да даваме от богатството на любовта, защото любовта е богатство и както само когато споделяме успехите и материалните си блага с другите, можем да бъдем щастливи, така и ако споделяме с другите само любовта, която е в нас, ще бъдем щастливи в любовта.
Петър Дънов
Петър Дънов