цена: 10,00лв.
Богатият татко казва: “Не можеш да си истински свободен, ако нямаш финансова свобода.” А също и “Свободата може да е безплатна, но си има цена.” Имате ли финансова свобода? Знаете ли как да работите по-малко, да печелите повече, да плащате по-малки данъци и да бъдете осигурени финансово?
…Тази книга е написана за хората, готови да сменят квадранта. Тази книга е особено за онези, които в момента попадат в категориите “Н” и “С” и смятат да преминат в “Б” и “И”. Тя е за хората, готови да преминат отвъд сигурността на работното място и да се захванат с постигането на финансова сигурност. Това е пътуване към финансовата свобода.
Когато бях на дванайсет години, богатият татко ми разказа една проста история, която ме заведе до голямото богатство и финансовата свобода. Това бе начинът, по който той обясняваше разликата между лявата и дясната страна на квадранта. Ето я и нея:
“Имало едно време едно странно селце. То било страхотно място за живеене, само дето имало един сериозен проблем. В селото имало вода само когато валяло. За да решат този проблем веднъж завинаги, селските първенци решили да сключат договор с някой, който да доставя ежедневно вода в селото. Двама изявили желание да се захванат с тази работа и първенците сключили договора и с двамата. Давали си сметка, че тази конкуренция ще поддържа цените по-ниски и ще осигурява редовно вода.
Единият от двамата спечелили контракта, Ед, веднага изтичал навън, купил две стоманени кофи и започнал да притичва с тях напред-назад между езерото и селото. Изливал ги в големия бетонен резервоар, построен от селото и бързал да се върне да напълни отново кофите в езерото. Всяка сутрин трябвало да става преди съселяните си, за да им осигури достатъчно вода, когато се събудят. Работел здраво, но бил щастлив, че печели пари и е един от двамата, получили изключителното право за този бизнес.
Вторият, спечелил договора, Бил, изчезнал за известно време. Не го виждали няколко месеца, в резултат на което Ед се почувствал още по-щастлив, тъй като нямал конкуренция. Сега Ед печелел всичките пари.
Вместо да купи две кофи и да се състезава с Ед обаче, Бил си направил бизнес-план, създал корпорация, намерил четирима инвеститори, наел президент за корпорацията и след шест месеца се върнал със строителна бригада. За една година бригадата свързала селото с езерото с голяма тръба от неръждаема стомана.
На тържеството по случай откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази, която носел Ед. Бил знаел за оплакванията от мръсотията във водата на Ед. Той съобщил също така, че може да осигурява на селото вода по 24 часа в денонощие, 7 дни седмично. Ед доставял вода само в работни дни... той не работел през уикендите. Най-накрая Бил обявил, че ще може да взема със 75% по-малко от Ед за своята по-качествена вода, която при това осигурявал постоянно. Жителите на селото посрещнали думите му с радостни възгласи и се втурнали да завъртят кранчето на водопровода на Бил.
За да устои на конкуренцията, Ед веднага свалил цената със 75%, купил още две кофи, сложил на всичките по един капак и започнал да мъкне по четири .........
…Тази книга е написана за хората, готови да сменят квадранта. Тази книга е особено за онези, които в момента попадат в категориите “Н” и “С” и смятат да преминат в “Б” и “И”. Тя е за хората, готови да преминат отвъд сигурността на работното място и да се захванат с постигането на финансова сигурност. Това е пътуване към финансовата свобода.
Когато бях на дванайсет години, богатият татко ми разказа една проста история, която ме заведе до голямото богатство и финансовата свобода. Това бе начинът, по който той обясняваше разликата между лявата и дясната страна на квадранта. Ето я и нея:
“Имало едно време едно странно селце. То било страхотно място за живеене, само дето имало един сериозен проблем. В селото имало вода само когато валяло. За да решат този проблем веднъж завинаги, селските първенци решили да сключат договор с някой, който да доставя ежедневно вода в селото. Двама изявили желание да се захванат с тази работа и първенците сключили договора и с двамата. Давали си сметка, че тази конкуренция ще поддържа цените по-ниски и ще осигурява редовно вода.
Единият от двамата спечелили контракта, Ед, веднага изтичал навън, купил две стоманени кофи и започнал да притичва с тях напред-назад между езерото и селото. Изливал ги в големия бетонен резервоар, построен от селото и бързал да се върне да напълни отново кофите в езерото. Всяка сутрин трябвало да става преди съселяните си, за да им осигури достатъчно вода, когато се събудят. Работел здраво, но бил щастлив, че печели пари и е един от двамата, получили изключителното право за този бизнес.
Вторият, спечелил договора, Бил, изчезнал за известно време. Не го виждали няколко месеца, в резултат на което Ед се почувствал още по-щастлив, тъй като нямал конкуренция. Сега Ед печелел всичките пари.
Вместо да купи две кофи и да се състезава с Ед обаче, Бил си направил бизнес-план, създал корпорация, намерил четирима инвеститори, наел президент за корпорацията и след шест месеца се върнал със строителна бригада. За една година бригадата свързала селото с езерото с голяма тръба от неръждаема стомана.
На тържеството по случай откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази, която носел Ед. Бил знаел за оплакванията от мръсотията във водата на Ед. Той съобщил също така, че може да осигурява на селото вода по 24 часа в денонощие, 7 дни седмично. Ед доставял вода само в работни дни... той не работел през уикендите. Най-накрая Бил обявил, че ще може да взема със 75% по-малко от Ед за своята по-качествена вода, която при това осигурявал постоянно. Жителите на селото посрещнали думите му с радостни възгласи и се втурнали да завъртят кранчето на водопровода на Бил.
За да устои на конкуренцията, Ед веднага свалил цената със 75%, купил още две кофи, сложил на всичките по един капак и започнал да мъкне по четири .........