Пробиотично захранване
Днес антибиотиците трябва да се борят с вредни микроорганизми, които благодарение на опита си да оцеляват, са се преобразували и успели да станат извънредно издръжливи. Ефективността на анти-биотиците е намаляла, а проучванията за нови такива не предвиж-дат промяна в близко време. Затова пробиотиците са тук, за да дадат решение на проблема, без „да убиват” или да „заличават” бактерии-те, както правят антибиотиците, а да възобновят по безвреден начин равновесието в човешкия организъм. В човешкото тяло живеят голям брой бактерии, необходими за неговото оцеляване. Става дума за няколко билярда, а може би и повече. Разделят се на около 400 щама и повечето от тях се намират в нашата храносмилателната система и най-вече в областта на червата. Докато ги захранваме правилно и поддържаме в добра форма, те ни се отблагодаряват
като даряват със здраве. Правилната функция на храносмилател-ната система зависи до голяма степен от милиардите бактерии, които живеят в нея и които наричаме „чревна флора”.
Пробиотични се наричат полезните за нас бактерии, които при свободен превод, бихме казали, че означават „бактериите, които са ЗА ЖИВОТА”. Какво точно означава това? Става въпрос за микро-
организми, които помагат за подобряване естествената среда на храносмилателния тракт. Всъщност те помагат за възстановяване на равновесието между полезните бактерии и патогенните микроорга-низми. Функцията на червата се смята за нормална, когато полез-ните бактерии са повече от патогенните. Но имайки предвид модер-ния начин на живот (най-вече в големите градове), ежедневния стрес, нездравословната храна и честата употреба на медикаменти и
антибиотици, равновесието, което описахме, се разрушава в полза на патогенните организми. В резултат на горното налице е чревна неустойчивост, която благоприятства развитието на много болести.
Отсъствието на полезни бактерии разболява. Съществуването на живот (отнася се както за човека, така и за животните и растенията) изисква достатъчно благоприятни бактерии млечна киселина. Разбира се, за поддържането на здравето е необходимо поне 85% от тези, които се намират в храносмилателния тракт да бъдат полезни, а само 15% или по-малко патогенни. Смущението на това равновесие се овладява с приемането на пробиотици. Ако броят
на полезните бактерии намалее, мястото в храносмилателния тракт се заема от патогенните, напр. Candida Albicans, дълготрайни гъбички, кожни проблеми, дихателни и други смущения. Полезни
пробиотични бактерии съществуват във всички хранителни продукти, които произхождат от ферментация с употребата на бактерии, като например кисело мляко, сирене, кефир, тофу, др. Една храна, богата на подобни продукти помага в поддържането на стойности 85:15.
От няколкото стотици млечно-кисели бактерии, които съществуват, само около 20 са полезни за човешкото здраве и това са тези, които се използват обикновено в пробиотичните добавки. Целта им е да помогнат на съществуващата микробна флора с благоприятни бакте-
рии на чревната тръба и да отстранят патогенните бактерии.
Нека се запознаем по-подробно с някои от най-познатите пробиотици:
• Lactobacillus Acidopholus: Помага при регулирането на диария. Разчупва лактозата и по този начин помага на хора с непоносимост към лактозата (захар на млякото). Той основно пребивава в нашето тънко черво (не само при човека, при бозайниците като цяло), среща се също в устната кухина и женските полови органи. Много е неустой-чив и чувствителен към лоша храна (храни без натурални витамини, замразени, при наличие на консерванти и др.) и прием на антибио-тици (най-вече от групата на пеницилина).
• Lactobacillus Casei: Подходящ за случаи на чревни замърсявания.
• Lactobacillus Bulgaricus: Произвежда млечна киселина, която помага в развитието на полезните бактерии. Регулира чревната перисталтика.
• Lactobacillus Platarum: Произвежда млечна киселина, която не позволява производството на патогенни микроорганизми и предпазва от чувство на повдигане и повръщане. Бактерията дава
положителни резултати при синдроми на раздразнително черво.
• Bacillus Longum: помага за отстраняването на нитрати. Среща се най-вече в дебелото черво, но и в края на тънкото, както и в жен-ските полови органи.
• Lactobacillus Rhamnosus: Намалява възможността за диария като страничен ефект от употребата на антибиотици.
• Lactobacillus Bifidus: Повишава остротата и прави околната среда негостоприемна за патогенните бактерии. Не им позволява да превърнат нитратите (на храните) в нитрози (ракови). Нама-
лява образуването на алергии и пречи за образуването на някои тумори.
Как да разпознаем добрия пробиотичен продукт?
• Един добър пробиотик трябва да има минало, което поради дългогодишна употреба е доказало, че дава положителни и сигурни резултати.
• Трябва да се разтваря в червото, за да предпази пробиотиците от киселините в стомаха и да ги пренесе в червото, което е мястото където функционират.
• Трябва да има възможността да се задържа в храносмилателния тракт и да образува защита.
• Да задържа голям брой бактерии, които се съдържат в капсула ( преброявани в милиарди бактерии или CFU), да е гарантиран до изтичане на годността му.
• Да не съдържа химични консерванти и изкуствени добавки.
• Да е противоалергичен и капсулата да е от материал, който не съдържа токсини.
• Да съдържа природни под продукти като витамини, минерали, аминокиселини, ензими и бактерийни влакна.
Кога са полезни
• В случай на употреба на антибиотици поради инфекции. Тук е по-добре да използвате традиционното кисело мляко в случай, че някой приема антибиотици, а самите пробиотици се дават в края на
терапията за период от минимум 15 дни.
• Като предпазно средство срещу хранителни отравяния при посещение в „подозрителни райони”, развиващи се страни.
Днес антибиотиците трябва да се борят с вредни микроорганизми, които благодарение на опита си да оцеляват, са се преобразували и успели да станат извънредно издръжливи. Ефективността на анти-биотиците е намаляла, а проучванията за нови такива не предвиж-дат промяна в близко време. Затова пробиотиците са тук, за да дадат решение на проблема, без „да убиват” или да „заличават” бактерии-те, както правят антибиотиците, а да възобновят по безвреден начин равновесието в човешкия организъм. В човешкото тяло живеят голям брой бактерии, необходими за неговото оцеляване. Става дума за няколко билярда, а може би и повече. Разделят се на около 400 щама и повечето от тях се намират в нашата храносмилателната система и най-вече в областта на червата. Докато ги захранваме правилно и поддържаме в добра форма, те ни се отблагодаряват
като даряват със здраве. Правилната функция на храносмилател-ната система зависи до голяма степен от милиардите бактерии, които живеят в нея и които наричаме „чревна флора”.
Пробиотични се наричат полезните за нас бактерии, които при свободен превод, бихме казали, че означават „бактериите, които са ЗА ЖИВОТА”. Какво точно означава това? Става въпрос за микро-
организми, които помагат за подобряване естествената среда на храносмилателния тракт. Всъщност те помагат за възстановяване на равновесието между полезните бактерии и патогенните микроорга-низми. Функцията на червата се смята за нормална, когато полез-ните бактерии са повече от патогенните. Но имайки предвид модер-ния начин на живот (най-вече в големите градове), ежедневния стрес, нездравословната храна и честата употреба на медикаменти и
антибиотици, равновесието, което описахме, се разрушава в полза на патогенните организми. В резултат на горното налице е чревна неустойчивост, която благоприятства развитието на много болести.
Отсъствието на полезни бактерии разболява. Съществуването на живот (отнася се както за човека, така и за животните и растенията) изисква достатъчно благоприятни бактерии млечна киселина. Разбира се, за поддържането на здравето е необходимо поне 85% от тези, които се намират в храносмилателния тракт да бъдат полезни, а само 15% или по-малко патогенни. Смущението на това равновесие се овладява с приемането на пробиотици. Ако броят
на полезните бактерии намалее, мястото в храносмилателния тракт се заема от патогенните, напр. Candida Albicans, дълготрайни гъбички, кожни проблеми, дихателни и други смущения. Полезни
пробиотични бактерии съществуват във всички хранителни продукти, които произхождат от ферментация с употребата на бактерии, като например кисело мляко, сирене, кефир, тофу, др. Една храна, богата на подобни продукти помага в поддържането на стойности 85:15.
От няколкото стотици млечно-кисели бактерии, които съществуват, само около 20 са полезни за човешкото здраве и това са тези, които се използват обикновено в пробиотичните добавки. Целта им е да помогнат на съществуващата микробна флора с благоприятни бакте-
рии на чревната тръба и да отстранят патогенните бактерии.
Нека се запознаем по-подробно с някои от най-познатите пробиотици:
• Lactobacillus Acidopholus: Помага при регулирането на диария. Разчупва лактозата и по този начин помага на хора с непоносимост към лактозата (захар на млякото). Той основно пребивава в нашето тънко черво (не само при човека, при бозайниците като цяло), среща се също в устната кухина и женските полови органи. Много е неустой-чив и чувствителен към лоша храна (храни без натурални витамини, замразени, при наличие на консерванти и др.) и прием на антибио-тици (най-вече от групата на пеницилина).
• Lactobacillus Casei: Подходящ за случаи на чревни замърсявания.
• Lactobacillus Bulgaricus: Произвежда млечна киселина, която помага в развитието на полезните бактерии. Регулира чревната перисталтика.
• Lactobacillus Platarum: Произвежда млечна киселина, която не позволява производството на патогенни микроорганизми и предпазва от чувство на повдигане и повръщане. Бактерията дава
положителни резултати при синдроми на раздразнително черво.
• Bacillus Longum: помага за отстраняването на нитрати. Среща се най-вече в дебелото черво, но и в края на тънкото, както и в жен-ските полови органи.
• Lactobacillus Rhamnosus: Намалява възможността за диария като страничен ефект от употребата на антибиотици.
• Lactobacillus Bifidus: Повишава остротата и прави околната среда негостоприемна за патогенните бактерии. Не им позволява да превърнат нитратите (на храните) в нитрози (ракови). Нама-
лява образуването на алергии и пречи за образуването на някои тумори.
Как да разпознаем добрия пробиотичен продукт?
• Един добър пробиотик трябва да има минало, което поради дългогодишна употреба е доказало, че дава положителни и сигурни резултати.
• Трябва да се разтваря в червото, за да предпази пробиотиците от киселините в стомаха и да ги пренесе в червото, което е мястото където функционират.
• Трябва да има възможността да се задържа в храносмилателния тракт и да образува защита.
• Да задържа голям брой бактерии, които се съдържат в капсула ( преброявани в милиарди бактерии или CFU), да е гарантиран до изтичане на годността му.
• Да не съдържа химични консерванти и изкуствени добавки.
• Да е противоалергичен и капсулата да е от материал, който не съдържа токсини.
• Да съдържа природни под продукти като витамини, минерали, аминокиселини, ензими и бактерийни влакна.
Кога са полезни
• В случай на употреба на антибиотици поради инфекции. Тук е по-добре да използвате традиционното кисело мляко в случай, че някой приема антибиотици, а самите пробиотици се дават в края на
терапията за период от минимум 15 дни.
• Като предпазно средство срещу хранителни отравяния при посещение в „подозрителни райони”, развиващи се страни.
• За всички жени на възраст над 45 години, когато наближават менопаузата.
• За всички, които имат проблеми с високи граници на холестерол в организма.
• За хората, които са подложени на радиотерапия, независимо от причината, която ги е принудило да се подлагат на такава.
• За всяка жена, която има многократни фази на гинекологични инфекции.
Виждаме, че всички пробиотици имат място в терапията на многобройни, ежедневни случаи.
Какво трябва да знаем
Знаем, че правилното храносмилане е важна предпоставка за нашето здраве. Дори и най-балансираната диета не е способна да поддържа здрав нашия организъм, ако нямаме налице доброто храносмилане и правилно абсорбиране на хранителни вещества.
Храносмилането и абсорбирането на хранителни съставки се осъществяват чрез гастроентерологичната система. Там се образува защитна стена, която пречи на вредни фактори и вещества да се транспортират от червото в останалите органи.
Този природен щит е нашата чревна флора
Няколко часа след раждането на човека различните микроби образуват чревната флора. Флората на дебелото черво улеснява храносмилането и абсорбцията на различните видове храни. Паралелно с това, осигурява защита срещу инфекции и замърсява-
не на храносмилателната система от патогенни организми, които навлизат в червото чрез храната. Така бихме казали, че една урегулирана флора помага за осигуряването на оптималната дейност на червото: улеснява храносмилането и абсорбирането на някои хранителни частици и помага за изхвърлянето на ненужните токсични вещества, докато предпазва организма от патогенните бактерии. Чревната флора се влияе от различни фактори, като: възраст, стрес, приемане на медикаменти и ежедневното хранене.
Изследвания показват, че лошите хранителни навици придружават модерния начин на нашия живот, характерен с наличието на силен стрес и липса на свободно време. Но има начин не само да защитим, но и да възобновим чревната флора посредством приема на така наречените пробиотични вещества.
• За всички, които имат проблеми с високи граници на холестерол в организма.
• За хората, които са подложени на радиотерапия, независимо от причината, която ги е принудило да се подлагат на такава.
• За всяка жена, която има многократни фази на гинекологични инфекции.
Виждаме, че всички пробиотици имат място в терапията на многобройни, ежедневни случаи.
Какво трябва да знаем
Знаем, че правилното храносмилане е важна предпоставка за нашето здраве. Дори и най-балансираната диета не е способна да поддържа здрав нашия организъм, ако нямаме налице доброто храносмилане и правилно абсорбиране на хранителни вещества.
Храносмилането и абсорбирането на хранителни съставки се осъществяват чрез гастроентерологичната система. Там се образува защитна стена, която пречи на вредни фактори и вещества да се транспортират от червото в останалите органи.
Този природен щит е нашата чревна флора
Няколко часа след раждането на човека различните микроби образуват чревната флора. Флората на дебелото черво улеснява храносмилането и абсорбцията на различните видове храни. Паралелно с това, осигурява защита срещу инфекции и замърсява-
не на храносмилателната система от патогенни организми, които навлизат в червото чрез храната. Така бихме казали, че една урегулирана флора помага за осигуряването на оптималната дейност на червото: улеснява храносмилането и абсорбирането на някои хранителни частици и помага за изхвърлянето на ненужните токсични вещества, докато предпазва организма от патогенните бактерии. Чревната флора се влияе от различни фактори, като: възраст, стрес, приемане на медикаменти и ежедневното хранене.
Изследвания показват, че лошите хранителни навици придружават модерния начин на нашия живот, характерен с наличието на силен стрес и липса на свободно време. Но има начин не само да защитим, но и да възобновим чревната флора посредством приема на така наречените пробиотични вещества.